ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ: "Съевременни аспекти на обучението та информатика и информационни технологии"

Дипломна работа

Проектнобазирано обучение по информуционни технологии VII клас

Консултант:

гл.ас. Евдокия Адалиева

Разработил:

Елена Семионова

ОУ "Георгий Бенковски"

Гр. Бургас

Стара Загора 2008

Съдържание

Увод

Глава първа. Теоретична постановка на проблема за обучението по „метода на проектите”

1.1 Същност на метода на проектите

1.1.1 Малко за историята на метода на проектите

1.1.2 Понятието „метод на проектите”

1.2 Разработване на метода на проектите

1.2.1 Основни изисквания при използване на метода на проектите

1.2.2 Основни етапи при изпълнението на проекта

1.2.3 Ролята на учителя при изпълнение на проекта

1.2.4 Ролята на учениците при изпълнение на проекта

1.2.5 Оценяване на готовия проект

1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес

1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект

1.3.2 Типология на учебните телекомуникационни проекти

1.4 Анализ на учебната програма по информационни технологии за задължителна подготовка в VII клас

1.5 Проектната работа - средство за активиране на познавателната дейност на учениците

Глава втора. Организация и методика на изследването

2.1 Организация на изследването

2.2 Методика на изследването

Глава трета. Анализ на резултатите

3.1 Анализ и оценка на резултатите

Изводи

Заключение

Литература

Приложения

Увод

Реалните измерения на извършващите се процеси в нашето общество поставят много въпроси днес пред педагогическата общност. Те са свързани както с преосмисляне на целите на образованието, така и с промяна на характера на педагогическото взаимодействие, с извеждане на нови приоритети в дидактическите стратегии и технологии. Как да бъдат обучавани децата, от какви принципни положения да се ръководи образователната система, за да отговори на съвременните изисквания? Какви методи и форми на работа да се използват, за да бъде обучението привлекателно, атрактивно, да стимулира творческия потенциал на учениците и едновременно с това да осигурява високо качество на образованието им? Как да направим така, че да предизвикаме ежедневно пословичната любознателност на българските деца, да провокираме активното им включване в учебния процес със собствено мнение, в подходящ социален контекст, за да виждат ползите от приложението на това, което учат?

С разработването на дипломната работа се насочва вниманието към обучението чрез проекти, като един от възможните съвременни пътища за постигане на нов тип педагогическо взаимодействие, центрирано към ученика, създаващо условия за по-пълно разгръщане на личностния му потенциал. Реализирането на идеята за проектното обучение ще помогне да се преодолее прекаления академизъм, откъсването от социалния контекст, ниската личностна ангажираност. При „проектнобазираната" учебна дейност ученика действа ангажирано в реален социален контекст, поема отговорност за собствените си действия, учи чрез натрупване на опит и чрез преживяване на случващото се. По този начин практическото приложение на проектното обучение е един надежден начин за управление на механизмите на самоорганизация и саморегулация в учебния процес. „При представяне на обучението чрез проекти неизменно възникват следните въпроси: „Изглежда интересно, но осъществимо ли е? ”, „Не рискуваме ли да загубим контрола над учебния процес?", „А кога учениците ще се научат да разказват? ” Това са въпроси, които звучат закономерно на фона на „репродуктивните окови”, сковали българското училище. Учителят възпроизвежда учебното съдържание. На свой ред учениците наизустяват (в много случаи без да разбират) поднесения от педагога материал и го репродуцират, за да получат висока оценка. Следват изпити, на които малките възпитаници отново трябва да покажат умение да представят в непроменен вид запаметените факти и готовите анализи. Какъв е резултатът от всичко това?

- Вместо с богата обща култура, учениците излизат от училище с хаос от откъслечни и неосмислени знания.

- Те може би умеят да разказват и да учат наизуст, но това не се търси в живота и на пазара на труда.

- Те не умеят самостоятелно да проучват и да използват творчески информация.

- Не умеят да планират самостоятелно своята работа, да оформят и представят резултатите от нея.

- Не са научени да се адаптират към нови ситуации и да вземат бързи, адекватни решения.

- Те не умеят да работят в екип, да приемат чуждо мнение и да споделят своето собствено пред партньори и конкуренти.

Какво трябва да се промени, за да подготвим нашите способни деца за живота? Проектното обучение може ли да даде отговор на този въпрос." (цит. по Ил. Мирчева, 2007, стр.7)

Казаното до тук ме провокира да избера „Проектнобазираното обучение по информационни технологии - VII клас” за тема на дипломна работа.

Цел:

Да се разработи и експериментира модел за практическо приложение на проектното обучение в часовете по ЗП информационни технологии в седми клас.

Задачи:

1. Проучване на научната литература и изясняване същността и основните характеристики на проектнобазираното обучение.

2. Разработване и експериментиране на модел на обучение за работа по проект с използване на ИТ.

Обект на изследването е познавателната дейност на учениците от VII клас, свързана с овладяване на теоретични знания и формиране на практически умения за самостоятелно създаване на проект.

Учебната дейност се осъществява в часовете по ЗП - ИТ с ученици от VII клас в ОУ ”Георги Бенковски”.

Учебна единица - представяне на учебен план от три урока (модула), където се усвояват основните моменти за създаване на цялостен проект. Посланието е: „Научете КАК се правят нещата и тогава лесно ще можете да покажете ТОВА, което искате! ”

Предмет на изследването в настоящата разработка е използване на проектното обучение и изследване постиженията на учениците от VII клас по ИТ.

Във връзка с установяване на ефективността на предложената иновационна методика се оформя следната работна хипотеза:

Ако в часовете по ИТ се използва проектна работа, съобразена с възрастовите особености на учениците, това може да съдейства за повишаване знанията и уменията за работа с различни информационни технологии.

Методи на изследване и преподаване:

1. Дидактически експеримент:

– констатиращ

– обучаващ

– контролен

2. Наблюдение

3. Експертна оценка

4. Метод на проектите - метод на практическата дейност.

Инструментариум:

1. Работни листове.

2. Предварително подготвена презентация.

3. Тестове за установяване на резултатите.

4. Анкета.

1. Критерии и показатели за оценка на резултатите

Първи критерий

Степен на усвояване на знанията за работа с програмите на Microsoft Office - MS Word, MS Excel, MS PowerPoint; Internet Explorer, Paint. Знания за инструментите, основни правила за работа, овладяване на правила и технологии при практическото им приложение.

Показатели:

1. Висока степен - знае възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, има представа за възможностите за електронна комуникация, създава интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, знае да съхранява и отпечатва компютърни документи, умее да определя последователността от действия при създаване на проект.

2. Средна степен - знае възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, има представа за възможностите за електронна комуникация, създава интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, знае да съхранява и отпечатва компютърни документи, не умее да определя последователността от действия при създаване на проект.

3. Задоволителна степен - знае възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, има представа за възможностите за електронна комуникация, среща трудности при създаване на интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, знае да съхранява и отпечатва компютърни документи, но не умее да определя последователността от действия при създаването на проект.

4. Ниска степен - няма знания за възможностите на компютърните програми за текстообработка и електронни таблици, няма представа за възможностите за електронна комуникация, среща трудности при създаване на интегрирани документи съдържащи текстова, таблична и графична информация, не знае да съхранява и отпечатва компютърни документи и не умее да определи последователността от действия при създаването на проект.

Втори критерий

Точност при изпълнение на поставените задачи

Показатели:

1. Вестникът има „шапка”, а всяка статия - заглавие и име на автора.

2. Оформлението на вестника е добре структурирано по колони.

3. Съдържанието на вестника е прецизно, пълно и използва подходящ журналистически стил на писане. Източниците са цитирани правилно, добре е направено проучването и написването.

4. Правописът, граматиката и пунктуацията на съдържанието са правилни.

5. Графиките (включително картинки и изображения) са подходящи, добре разположени и имат отношение към темата. Вестникът използва разумно пространство, цвят и дизайн.

Трети критерий

Екипност

Показатели

1. Всеки член на групата е показал работа в колектив и сътрудничество и е допринесъл с равен дял за вестника.

Четвърти критерий

Време за изпълнение на поставените задачи

Показатели:

1. Вестникът отговаря на всички изисквания и възложени компоненти за проекта и се вмества в регламентираното време.

Глава първа. Теоретична постановка на проблема за обучението по „метода на проектите”

1.1 Същност на метода на проектите

В процеса „обучение - учене" се извършва непрекъснато взаимодействие между учителя и учениците. Ученето има ярко изразен индивидуален характер и при всеки от учениците той се осъществява по различен начин: някой не може да покаже усвоените знания, друг, обратно, въз основа на предишния опит демонстрира забележителни способности, а трети приема определен стил на отношение към предмета и упорито „не иска” да учи. Не може да се отрече индивидуалното възприемане (или не възприемане) на учителя от ученика или обратно, което също оказва влияние върху усвояване на знанията.

Обучението също има индивидуален характер. Преподавайки учебния материал, учителят вмъква в съдържанието на предмета свои емоционални и ценностни оценки. Независимо от желанието на учителя в процеса на обучение влияние оказват неговите убеждения, приоритети, мотивация, житейски възгледи.

Учителят се явява като всезнаещ оракул, който излага истини, но самият процес на познаване и откриване на тези истини често остава зад рамките на ученето. Тъкмо тук възниква проблемът за развиване на творческото мислене на учениците, и като задължително условие за реализирането му на практика - отстраняване на доминиращата роля на учителя в процеса на усвояване на знания и опит.

Въвеждането в педагогическите технологии на елементи от изследователска дейност на учениците дава на учителя възможност не само и не толкова да обучава, колкото да помага на ученика да учи, да насочва познавателната му дейност. Един от най-разпространените днес видове изследователски труд при учениците в процеса на учене е методът на проектите. (23, 2008)

1.1.1 Малко за историята на метода на проектите

Методът на проектите не е принципно нов в световната практика. Той се появява в началото на XX век в САЩ. Наричат го също метод на проблемите и го свързват с идеите на хуманистичното направление във философията и образованието, разработен от американския философ и педагог Джон Дюи и неговия ученик Уилям Килпатрик.

Методът на проектите привлича вниманието и на руските педагози още в началото на XX век. Идеите за проектното обучение възникват в Русия на практика успоредно с разработките на американските педагози. Под ръководството на руския педагог С.Т. Шацки през 1905 год. е организирана една малка група сътрудници, която се опитва да използва активно проектните методи в преподавателската дейност.

По-късно, вече при съветската власт тези идеи започват да навлизат в училище, но не съвсем обмислено и последователно, затова през 1931 год. с постановление на ЦК ВКП (б) методът на проектите е осъден и оттогава до неотдавна в Русия не се предприемат някакви сериозни опити да се възобнови този метод в училищната практика. В същото време той активно и успешно се развива в западните училища. В САЩ, Великобритания, Белгия, Израел, Финландия, Германия, Италия, Бразилия, Холандия и много други страни идеите за хуманистичния подход в образованието на Джон Дюи и неговият метод на проектите намират широко разпространение и получават голяма популярност поради рационалното съчетаване на теоретичните знания и тяхното практическо прилагане за решаване на конкретни проблеми от околната действителност в съвместната дейност на учениците. „Всичко, което научавам, знам за какво ми е необходимо и къде, и как ще мога да използвам тези знания” - това е основната теза на съвременното разбиране на метода на проектите, и затова той привлича много образователни системи, които се стремят да намерят един разумен баланс между академичните познания и прагматичните умения. (28, Метод проектов)

1.1.2 Понятието „метод на проектите”

По определение проектът е съвкупност от определени действия, документи, предварителни текстове; замисъл за създаване на реален обект и предмет; за създаване на различен по рода си теоретичен продукт. Това винаги е творческа дейност. (26, Шрайер, 2007)

Проектния метод в училищното образование се разглежда като някаква алтернатива на класно-урочната система. Съвременният проект на ученика е дидактическо средство за активиране на познавателната дейност, за развиване на креативност и същевременно за формиране на определени личностни качества.

Методът на проектите е педагогическа технология, която е насочена не към интегриране на фактически знания, а към тяхното използване и придобиване на нови такива. Активното включване на ученика в създаването на едни или други проекти му дава възможност да овладява нови начини на човешка дейност в социо-културната среда. (10, Делинешева, 2006)

В метода на проектите като педагогическа технология намира своето реализиране един комплекс от идеи, най-ярко представени от американския педагог и философ Джон Дюи (1859-1952), който твърди следното: „Детството на едно дете не е период на подготовка за бъдещия живот, а самият пълноценен живот. Следователно, образованието трябва да се базира не върху онези знания, които някога ще му послужат в бъдещето, а върху това, което е необходимо на детето днес, върху проблеми на реалния му живот.”

Всяка дейност с деца, в това число и обучението, трябва да е в съответствие с техните интереси и потребности, да се базира върху личния опит на детето.

Основната задача на обучението по метода на проектите е изследването на околния живот от децата заедно с учителя. Всичко, което децата правят, те трябва да правят сами (сами, в група, с учител, с други хора): да планират, да изпълняват, да оценяват и, разбира се, да разбират защо го правят:

- откриване на същността на учебния материал;

- осъществяване на целенасочена дейност;

- обучение, смесващо непрекъснатата промяна на живота и издигането му на по-високи нива.

Програмата в метода на проектите се изгражда като серия от взаимосвързани моменти, произтичащи от едни или други задачи. Децата трябва да се научат да съчетават своята дейност с тази на другите деца, да намират, да набавят знания, необходими за изпълнението на един или друг проект, и по този начин, решавайки своите житейски задачи, изграждайки отношения един с друг, опознавайки живота, децата получават необходимите за този живот знания, при това самостоятелно или съвместно с другите деца в групата, като се концентрират върху жива и житейска материя, и се учат да разбират чрез опити реалността на живота.

Предимствата на тази технология са: ентусиазъм в работата, интерес на децата, връзка с реалния живот, разкриване на водещи позиции при децата, научна любознателност, умение да работят в екип, самоконтрол, по-добро затвърдяване на знанията, самодисциплина.

В основата на метода е развитието на познавателни и творчески навици при учениците, умения самостоятелно да изграждат своите знания, умения за ориентиране в информационното пространство, развитие на критичното мислене.

Методът на проектите винаги е насочен към самостоятелна дейност на учениците - индивидуална, по двойки, по групи - която те изпълняват в продължение на определен период от време. Този подход естествено се съчетава с груповия подход към обучението (cooperative learning).

Методът на проектите винаги предполага решаване на някакъв проблем, който предвижда използване на различни методи, от една страна, а от друга интегриране на знания, умения от различни области на науката, техниката, технологията, творческите области. Работата по метода на проектите предполага не само наличие и осъзнаване на някакъв проблем, но и самия процес за неговото разкриване, разрешаване, което включва ясно планиране на действия, наличие на замисъл или хипотеза за решаване на този проблем, ясното разпределяне на роли (ако се има предвид групова работа), т.е. задачи за всеки участник при условие на тясно взаимодействие. Всички резултати от изпълнените проекти трябва да бъдат, както се казва, „осезаеми”, предметни, т.е. ако това е теоретичен проблем, очаква се конкретното му решение, ако е практически, конкретен практически резултат, който е готов за прилагане. (7, В. Георгиева, 2006)

Предметът на изследване по съдържание може да бъде:

- монопредметен - изпълнява се върху материал за конкретен предмет;

- междупредметен - интегрира се близка тематика от няколко предмета, например, информатика, икономика;

- надпредметен (например, „Моят нов компютър” и т.н.) - този проект се изпълнява факултативно, по време на изучаване на интегрирани курсове, при работа в творчески ателиета.

Проектът може да бъде обобщаващ, когато според резултатите му се оценява владеенето от учениците на определен учебен материал, и текущ, когато за самообразованието и проектната дейност се предлага само част от съдържанието на учебния материал. (2, М. Андреев, 1986)

1.2 Разработване на метода на проектите

1.2.1 Основни изисквания при използване на метода на проектите

1. Наличие на значими в изследователски и творчески план проблеми (задачи), изискващи интегрирани знания, изследователско търсене за тяхното разрешаване (например, изследването на демографския проблем в различните региони на света; създаването на серия от репортажи от различните региони на една страна и от други страни на земното кълбо по един и същ проблем, разкриващ определена тема; проблемът за влиянието на киселинните дъждове върху околната среда; проблемът за разполагането на различните отрасли на икономиката в отделни региони и т.н.).

2. Практическа, теоретическа и познавателна значимост на очакваните резултати ( например, доклад до съответните служби за демографското състояние на дадения регион; за факторите, които оказват влияние върху това състояние; за тенденциите, които се проследяват в развитието на дадения проблем; съвместното издаване на вестник, алманах с репортажи от мястото на събитията; план с мероприятията по опазването на гората в различни местности; съвместно съчинение на няколко ученици, сценарий за ученически спектакъл и т.н.).

3. Самостоятелна ( индивидуална, по двойки, по групи) дейност на учениците.

4. Определяне на крайните цели на съвместни (индивидуални) проекти.

5. Определяне на базовите знания от различни области, необходими за работа върху проекта.

6. Структуриране на съдържателната част на проекта

(с посочени поетапни резултати).

7. Използване на изследователски методи:

· открояване на проблема и произтичащите от него задачи за изследване;

· изтъкване на хипотезата за тяхното решаване, обсъждане на методите на изследване;

· оформяне на крайните резултати;

· анализ на получените данни;

· правене на равносметка, редактиране, изводи (използване в процеса на съвместното изследване метода за „мозъчна атака”,”кръгла маса”, статистически методи, творчески отчети, прегледи и т.н.).

Последното е особено важно, тъй като се отнася по някакъв начин до технологията на проектните методи. Без да се познават добре изследователските, проблемните, търсещите методи без умения да се прави статистика, да се обработват данни е много трудно да се говори за успешно организиране на проектната дейност на учениците. Това са предварителните условия за успешната работа по метода на проектите. Освен това, е необходимо да се владее технологията на самия проектен метод. (16, С. Кръстева, 2007)

Най-трудният момент при въвеждане на изследователски проекти в учебния процес е организирането на тази дейност, и най-вече подготвителният етап.

При годишното разпределение на материала за учебната година, на учителя му предстои да изведе на преден план водещата тема (раздел) или няколко теми (раздели), които ще бъдат „предложени за проектиране”. След това е необходимо да се формулират 15-20 както индивидуални, така и групови теми за всеки клас. Работата върху тях ще изисква от учениците да усвоят необходимите според програмата знания и да получат необходимия опит. Желателно е, темите да се разпределят според сложността им, но това не е задължително. Ученикът трябва да има възможност да избере темата на проекта, организационната форма за неговото изпълнение (индивидуална или групова), степента на сложност на проектировъчната дейност. (20)

Точността при оформянето на проекта се определя от яснотата и коректността при определянето на целите, отбелязването на очакваните резултати, констатирането на изходните данни. Твърде ефикасно е прилагането на методически препоръки или инструкции, където се посочва необходимата и допълнителната литература за самообразование, изискванията на учителя към качеството на проекта, формата и методите на качествена и количествена оценка на резултатите. Понякога е възможно да се отбележи алгоритъма на проектирането или някакво друго поетапно разделение на дейността.

Изборът на тематика на проектите може да бъде различен в различните ситуации. В някои случаи тази тематика може да се определя от специалисти в областта на образованието в съответствие с утвърдените програми. В други, да се предлагат от учители, като те взимат под внимание ситуации по своя предмет, естествените професионални интереси, интересите и способностите на учениците. В трети случаи, тематиката на проектите може да се предлага от самите ученици, които се водят от собствените си интереси, при това не само чисто познавателни, а и творчески и практически.

Тематиката на проектите може да засяга някакъв теоретичен въпрос от училищната програма с цел да се задълбочат знанията на отделни ученици по този въпрос, да се диференцира процесът на обучението. Най-често, обаче, темите на проектите, особено тези, които се препоръчват от органите на образованието, се отнасят към някакъв практически въпрос, актуален за реалния живот, и наред с това, изискващ прилагането на знанията на учениците не само по един предмет, а от различни области, а също така творческо мислене и изследователски навици. По този начин се постига напълно естествена интеграция на знанията. (21)

1.2.2 Основни етапи при изпълнението на проекта

При прилагането на метода за решаването на различни задачи с използването на компютър можем да откроим 6 основни етапа, които са представени в таблица 1.

ЕТАПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА

Таблица 1

1.2.3 Ролята на учителя при изпълнение на проекта

Най-сложното за учителя в процеса на проектирането е ролята му на независим консултант. (Трудно е да се сдържиш да не подсказваш, особено, когато виждаш, че учениците правят грешки). Важно е по време на консултациите само да се отговаря на въпросите на учениците. Може да се проведе семинар - консултация за колективно и обобщено разглеждане на проблема, възникнал при повече ученици.

По време на изпълнението на проекта при много ученици възникват специфични трудности и преодоляването им е една от водещите педагогически цели при метода на проектите. В основата на проектирането е заложено извличане на нова информация, но този процес се осъществява в неопределена сфера, и той трябва да бъде организиран, моделиран, затова на учениците им е трудно:

· да набелязват водещи и текущи (междинни) цели и задачи;

· да търсят пътища за тяхното решаване, избирайки най-оптималния при дадена алтернатива;

· да предвиждат последиците от избора;

· да действат самостоятелно (без подсказване);

· да сравняват полученото с желаното;

· да оценяват обективно процеса (самата дейност) и резултата на проектирането.

При изпълнението на проекта ролята на учителя се променя качествено. На всички етапи учителят изпълнява ролята на консултант и помощник и основният акцент в обучението се прави не върху съдържанието на ученето, а върху процеса на прилагане на придобитите знания. (22, А. Недкова, 2007)

1.2.4 Ролята на учениците при изпълнение на проекта

Ролята на учениците в обучението също се променя: те се явяват активни участници на процеса. Дейността в работни групи им помага да се научат да работят в „екип”. При това се формира такова конструктивно критично мислене, на каквото е трудно да се научат при обичайната „урочна" форма на обучение. Учениците придобиват собствен поглед върху информацията, и тук вече не действа оценъчната формула „това е вярно, а това не е вярно”. Учениците са свободни в избора на начини и видове на дейност за постигане на поставената цел, никой не им казва как и какво е необходимо да правят.

Дори несполучливо направеният проект също има голямо положително педагогическо значение. На етапа за самоанализиране

(5 етап), а след това на защита (6етап) учителят и учениците най-подробно анализират логиката, избрана от проектантите, причините за неуспехите, последиците от дейността и т.н. Осмислянето на грешките създава мотивация за повторна дейност, формира личен интерес към нови знания, тъй като точно несполучливо подбраната информация е създала ситуация за „несполуката”. Подобна рефлексия позволява да се формира адекватната оценка (самооценка) за околния свят и за себе си в този свят.

1.2.5 Оценяване на готовия проект

Както отбелязва Андреев в последните етапи на проектирането и ученикът, и учителят анализират и оценяват резултатите от дейността, които често се отъждествяват само с направения проект. В действителност при използването на метода на проектите има поне два резултата. Първият (скрит) е педагогическият ефект от привличането на учениците в „получаване на знания” и логичното им приложение: формирането на личностни качества, мотивация, рефлексия и самооценка, умение да се направи избор и да се осмислят както последиците от този избор, така и резултатите на собствената дейност. Тъкмо тази резултативна съставна част често остава извън вниманието на учителя, и за оценяване се представя единствено самият проект. Затова Андреев препоръчва начинаещият ръководител на проекти да записва кратки резюмета върху резултатите от наблюденията си на учениците, което ще му позволи да бъде по-обективен по време на самата защита.

Втората съставна част при оценяването на резултата е самият проект. При това се оценяван не обемът на усвоената информация (изученото), а прилагането и в работата, (как е приложена) постигането на поставената цел.

Ако един ученик получи двойка, той не може да повтори проектирането, няма време, но е недопустимо този пропуск да се остави. Крайният проект може и трябва да бъде допуснат за преработване, доработване, или да бъде заменен от диференцирана оценка. Във всеки случай е необходимо заедно с ученика да се обсъди подробно какво е станало, кой и къде е направил грешка. Дали ученикът не е разбрал нещо, или учителят не е могъл да обясни?

Подобни последици могат да бъдат избегнати, ако в процеса на проектирането се провеждат семинари по проблемите, „открити” консултации, използват се други интерактивни видове обучение, учебната дейност се насити с елементи на самостоятелно опознаване и получаване на информация. (2, М.Андреев, 1986)

1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес

Телекомуникационните мрежи, които позволяват на учениците и учителите от различни страни да общуват помежду си, се появяват в началото на 80-те години. Тогава телекомуникациите се използват единствено като удобен и оперативен начин на контакт, тъй като цялата мрежова работа се ограничава с размяна на писма между учениците. Но, както показва световната практика и многобройните експерименти, за разлика от обикновената размяна на писма, специално организираната и целенасочена съвместна работа между учениците в мрежата може да даде по-високи педагогически резултати. Най-ефикасно се оказва организирането на съвместни проекти въз основа на сътрудничеството между ученици от различни училища, градове и държави. Телекомуникационният проект става основна форма за организиране на учебната дейност на учениците в мрежата.

1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект

Учебният телекомуникационен проект е съвместно учебно-познавателна, творческа или игрова дейност на учениците-партньори, организирана въз основа на компютърна телекомуникация, която има обща цел, съгласувани методи, начини на работа и е насочена към постигане на общия резултат в работата. (3, Н. Атанасова, 2008)

Спецификата на телекомуникационните проекти се състои преди всичко във факта, че те винаги са междупредметни. Решаването на проблема, заложен във всеки един проект, винаги изисква прилагане на интегрирани знания. Но в телекомуникационния проект, особено в международния, обикновено се изисква по-задълбочено интегриране на знанията, което предполага познаване не само на самия предмет на изследвания проблем, но и на националната култура на партньора, и особено на неговото. светоусещане.

Тематиката и съдържанието на телекомуникационните проекти трябва да бъдат такива, че изпълнението им по съвсем естествен начин да изисква прилагането на свойствата на компютърната телекомуникация. С други думи, далеч не всички предмети, колкото и да са те интересни и значими в практическо отношение, могат да съответстват на характера на телекомуникационните проекти. Как да определим кои проекти могат да бъдат осъществени с използването на телекомуникации?

Телекомуникационните проекти са целесъобразни от педагогическа гледна точка тогава, когато при изпълняването им:

- се предвиждат многобройни, системни, еднократни или продължителни наблюдения върху едно или друго природно, физическо, социално или друго явление, изискващи събиране на данни в различни региони с цел решаване на поставения проблем;

- се предвижда сравнително изучаване, изследване на едно или друго явление, факт, събитие, които са станали или имат място в различни местности, с цел разкриване на определена тенденция или вземане на решение, разработване на предложения;

- се предвижда сравнително изучаване на ефективността при използване на един и същ или различни (алтернативни) начини за решаване на един проблем, една задача за намиране на най-ефикасното и приемливо за всички ситуации решение, т.е. за получаване на данни за обективно ефикасен възможен начин за решаването на проблема;

- се предлага съвместно творческо създаване, разработване на някаква задача, било то чисто практическа работа, (отглеждане на растение от нов сорт в различни климатични зони) или творческа работа (издаване на списание, вестник, пиеса, книга, музикално произведение, предложения за усъвършенстване на учебния курс, спортни, културни съвместни мероприятия, народни празници и т.н.);

- се предлага да се проведат съвместни занимателни, приключенски компютърни игри и състезания.

Организацията на телекомуникационните проекти изисква специална и доста сериозна подготовка, както от страна на учителите, така и от страна на учениците.

От учителя се иска:

- умение да открие и да избере най-интересните и най-значимите от практическа гледна точка теми за проектите;

- умение да организира самостоятелната изследователска работа на учениците;

- цялостно преориентиране в учебно-възпитателната работа на учениците по своя предмет в приоритетите на различните видове самостоятелни работи на учениците, в приоритетите на индивидуалната, по двойки, и групови видове самостоятелна дейност от изследователски и творчески план;

- владеене на изкуството на комуникиране, което предвижда умения за организиране и водене на дискусия, без да налага своята гледна точка и без да подтиска аудиторията със своя авторитет;

- умение да регулира и да поддържа в групата на проекта трайно, положително емоционално настроение;

- ако става дума за международен проект, необходимо е практическо владеене на езика на партньора, осведоменост за културата и народните традиции, държавното и политическото устройство на страната, нейната история;

- владеене на компютърна грамотност (редактиране на текст, телекомуникационна технология, използване база данни, принтер).

От учениците се иска:

- знание и владеене на основните изследователски методи (анализ на литература, търсене на източници на информация, събиране и обработване на данни, научна аргументация на получените резултати, откриване и поставяне на нови проблеми, предлагане на хипотези и методи за тяхното решаване);

- владеене на компютърна грамотност, което предполага умение да въвеждат и редактират информацията (текстова, графична), използване на компютърната телекомуникационна технология, обработване на получените количествени данни с помощта на програми за електронни таблици, използване на бази данни, принтиране на информация;

- владеене на комуникативни навици;

- умение да интегрира самостоятелно получените по-рано знания по различните предмети за решаване на познавателните задачи, които се съдържат в телекомуникационния проект;

- в международния проект - практическо владеене езика на партньора;

Какво трябва да умее ученикът в областта на компютърната телекомуникационна технология:

- умение да влезе в мрежата;

- умение да напише и да изпрати по мрежата писмо;

- умение да „прехвърли” информация от мрежата върху хард или софт диск и обратно, от хард или софт диск - в мрежата;

- да подреди получените писма в определена последователност;

- да влиза в електронните форуми, да помества там своя информация и да чете, да прехвърля наличната в различни форуми информация;

- да влиза в Интернет и да ползва неговите услуги.

Както се вижда от гореизложеното, изискванията към участниците на съвместния проект са доста високи, макар че те могат да бъдат допълнени от някои „правила за добрия тон”, без които работата в екип, още повече с партньори, намиращи се на разстояние, е невъзможна.

Към тях преди всичко се отнасят:

- доброжелателност при всякакви обстоятелства;

- задължителност при изпълняването на всички задачи в установени срокове;

- взаимопомощ в работата;

- старателност и добросъвестност в работата, особено ако тя има характер на научно изследване;

- пълно равноправие и свобода в изразяването на мисли и идеи. (17, Марулевска, 2008)

1.3.2 Типология на учебните телекомуникационни проекти

Знанията за типологията на проектите и тяхната структура, при координирането на дейността на учениците в групите.

Към типологическите признаци се отнасят:

1. Доминиращ в проекта метод (изследователски, творчески, приключенски и т.н.).

2. Доминиращ в проекта съдържателен аспект (литературното творчество и научните, екологичните, езиковите, културологичните, географските, историческите, музикалните изследвания).

3. Характер на контактите (между участниците от едно училище, един клас, един град, един регион, една държава, различни държави).

4. Брой на участниците в проекта (индивидуални, по двойки, по групи).

5. Продължителност (краткосрочни, дългосрочни, епизодични).

В съответствие с първия признак можем да набележим следните видове проекти:

- Изследователски проекти. Такива проекти изискват добре обмислена структура, набелязани цели, проектът да е актуален за всички участници, социална значимост, обмислени методи, в това число експериментални и опитни работи, методи за обработване на резултатите;

- Творчески проекти. Такива проекти, като правило, нямат детайлно разработена структура, тя само се набелязва и по-нататък се развива според логиката и интересите на участниците на проекта. В най-добрия случай може да се договори за очаквани планирани резултати (съвместен вестник, съчинение, видеофилм, спортна игра, експедиция и т.н.);

- Приключенски, игрови проекти. В такива проекти структурата също само се набелязва и остава отворена до приключването на проекта. Участниците приемат определени роли, обусловени от характера и съдържанието на проекта. Това могат да бъдат някакви литературни персонажи или измислени герои, имитиращи социалните или делови отношения и усложнения с измислени от участниците ситуации. Резултатите на такива проекти могат да бъдат набелязани в началото на проекта, но могат и да се очертаят едва към края му. Нивото на творчеството тук е много високо;

- Информационни проекти. Този тип проекти е насочен към събирането на информация за някакъв обект, запознаването на участниците в проекта с тази информация, анализът и обобщаването на фактите, предназначени за широката аудитория. Такива проекти, също както и изследователският, изискват добре обмислена структура, възможност за системни корекции в процеса на работа върху проекта;

- Практически ориентирани проекти. тези проекти се отличават с набелязания от самото начало резултат от дейността на участниците в проекта. Освен това, този резултат е задължително и ясно ориентиран към социалните интереси, интересите на самите участници (вестник, документ, видеофилм, аудиозапис, спектакъл, програма за действия, законопроект, справочен материал и т.н.).

Такъв проект изисква добре обмислена структура, дори сценарий за цялата дейност на неговите участници с определени функции за всеки от тях, ясни резултати и участие на всеки в оформянето на крайния продукт. Тук е особено важно доброто организиране на координираната работа в поетапните обсъждания, коригирането на съвместните и индивидуалните усилия в организирането на презентацията на получените резултати и възможните начини за прилагането им на практика.

По втория признак с преобладаващ съдържателен аспект, проектите могат да бъдат:

- Литературно-творчески проект. Това е най-разпространеният вид на съвместните проекти. Децата от различни възрастови групи, различни държави, различни социални прослойки с различно културно развитие, различна религиозна ориентация са обединяват в желанието си да творят, да напишат заедно някакъв разказ, повест, сценарий за видеофилм, статия за вестник, алманах, стихове и т.н.;

- Естественонаучните проекти най-често са изследователски. Те имат ясно набелязана изследователска задача (състоянието на горите в дадена местност и мерки за тяхното опазване, най-добрият перилен препарат, пътищата през зимата и т.н.);

- Екологичните проекти също изискват използване на изследователски, научни методи и интегрирани знания в различни области (киселинни дъждове, флора и фауна на нашите гори, исторически и архитектурни паметници в промишлени градове, бездомни домашни животни в града и т.н.);

- Езиковите (лингвистичните) проекти са извънредно популярни, тъй като те засягат проблема с изучаването на чужди езици, което е особено актуално в международните проекти и затова предизвикват много голям интерес у участниците в проектите, културологичните проекти са свързани с историята и традициите на различни държави. Без културологични знания е много трудно да се работи в съвместни международни проекти, тай като е необходимо добро познаване на особеностите на националните и културните традиции на партньорите, на техния фолклор;

- Спортните проекти обединяват деца, които се увличат по някакъв вид спорт. В работата по тези проекти те често обсъждат предстоящите състезания на любимите отбори (или свои такива), методиката на тренировките, споделят впечатленията си от някакви нови спортни игри, обсъждат резултати от големи международни състезания;

- Историческите проекти позволяват на участниците да изследват различни исторически проблеми, да прогнозират развитието на някакви събития, политически или социални, да анализират исторически събития и факти;

- Музикалните проекти обединяват партньори, които се интересуват от музика. Това могат да бъдат аналитични или творчески проекти, когато децата могат дори да съчинят някакво музикално произведение и т.н.;

Колкото до такива признаци като характер на контактите, продължителност на проекта и брой на участниците му, те нямат самостоятелна стойност и напълно зависят от вида на проектите, избрани според гореспоменатите признаци.

В работата по проектите, не само изследователските, основен метод е изследователският метод (и затова ще се спрем върху характеристиката на този метод).

Изследователският метод или методът на изследователските проекти се базира върху развиване на умения за опознаване на околния свят въз основа на научна методология, което е една от най-важните задачи на общото образование. Учебният изследователски проект се структурира въз основа на методологическия подход: определяне на целите и формулиране на хипотеза за възможните начини за решаване на поставения проблем и резултатите от предстоящото изследване, уточняване на набелязаните проблеми и определяне на процедурата за събиране и обработване на данните, събиране на информацията, нейното обработване и анализ на получените резултати, подготвяне на съответния отчет и обсъждане на възможностите за прилагането на получените резултати. (15, Костова, 2006)

Реализирането на метода на проектите и на изследователския метод на практика води до промяна в позицията на учителя. От носител на готови знания той се превръща в организатор на познавателната дейност за своите ученици. Променя се и психологическият климат в класната стая, тъй като на учителя му се налага да пренасочи своята учебно-възпитателна работа и работата на учениците към различни видове самостоятелна дейност, като приоритет имат дейностите от изследователски, откривателски, творчески характер.

Въз основа на проведената общодидактическа типология на телекомуникационните проекти се открива възможност за разработване на проекти по конкретни учебни предмети или по-точно предметноориентирани проекти, т.к. е много сложно да се разработят чисто „математически” или „биологически" проекти, всички те са много или малко интегрирани, междупредметни. Затова може да се говори за специфика на типологията по отношение на целевата насоченост на проектите.

Като пример може да се приведе типологията, ориентирана към изучаване на чуждите езици, най-адекватната за целите на обучението, които се превръщат и в типологически признаци: практическо усвояване на езика, лингвистично и филологическо развитие на учениците, запознаване с културологическите и краеведческите знания със ситуативния и комуникативния характер на общуването. (12, Дойков)

В съответствие с посочените признаци можем да предложим следната типология на телекомуникационните проекти по чуждите езици:

1. Обучаващи проекти, насочени към овладяване на езиковия материал, формиране на определени речеви навици и умения.

2. Лингвистични проекти, насочени към:

· изучаване на особеностите на езика;

· изучаване на езиковите реалии (идиоми, неологизми, поговорки и т.н.);

· изучаване на фолклора.

3. Филологически проекти, насочени към изучаване на: етимологията на думите;

- литературни изследвания;

- изследване на исторически фолклорни проблеми.

Културологическите (краеведчески) проекти предполагат развиването на езикови и речеви умения и навици на сравнително напреднало ниво на владеене на езика чрез организиране на междукултурно общуване с цел да се опознае културата, историята, етнографията, географията, икономиката, политиката, държавното устройство на партньорските страни, изкуството, литературата, архитектурата, традициите и народния бит и т.н. От гледна точка на съдържанието, културологичните проекти могат да бъдат:

1. Историко-географски , посветени на:

- историята на страната, града, местността;

- географията на страната, града, местността;

2. Етнографски , с цел изучаване на:

- традициите и бита на народите;

- народното творчество;

- етническия състав на народа, живееш на дадената територия;

- националните особености на културата на различните народи.

3. Политически , целта на които е запознаване с:

- държавното устройство на страната;

- политическите партии и обществените организации;

- средствата за масова информация и тяхното влияние върху държавната политика; законодателството на страната и др.

4. Икономически , посветени на проблемите, свързани с:

o финансовата и паричната система;

o данъчното облагане;

o инфлацията и др.

Всичките видове проекти, ако са международни, се осъществяват на чужд, обикновено, английски език и затова между другото дават възможност да се реализират и други дидактически или методически задачи. Тези проекти създават условия за общуване в реална езикова среда и изискват познаване на чуждия език. В тази връзка особен интерес предизвикват езиковите (лингвистичните) културологически (краеведчески) проекти. (14, И. Иванов)

1.4 Анализ на учебната програма по информационни технологии за задължителна подготовка в VII клас

Обучението по „Информационни технологии” (ИТ) в прогимназиален етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с учебната дисциплина. Тези базисни компетенции са задължителна част от техническата грамотност на съвременния млад човек и създават условия за пълноценното му реализиране в живота.

Постигането на знанията, уменията и отношенията, дефинирани в стандартите, гарантира възможността за решаване на практически задачи и активно използване на компютъра от учениците при усвояване на учебното съдържание по различни учебни предмети.

Обучението по ИТ в седми клас се явява трети етап в обучението по ИТ в прогимназиалния етап като затвърждава, надгражда и развива придобитите в пети и шести клас знания, учения и отношения.

Учебното съдържание е представено чрез очакваните резултати по теми за всяко от четирите ядра, определени чрез държавните образователни изисквания: „Компютърна система”, „Информация и информационни дейности”, „Електронна комуникация”, „Информационна култура”.

Обучението по всяко ядро се осъществява на спираловиден принцип. Заложеното в седми клас учебно съдържание се надгражда в останалите класове. Чрез заложените теми в седми клас се цели изграждане на отговорно поведение към данните, които се обработват чрез компютърни системи, създаване на учения за работа в екип, зачитане на интелектуалната собственост. (9, Георгиева, 2005)

ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В VII КЛАС

Основни цели на обучението на учениците по ИТ в VII клас:

1. Да знаят основните технически параметри на частите на компютърната система и да извършват настройки операционната система на ниво потребителски интерфейс.

2. Да развият умения за работа по проект в екип и представяне на резултатите.

3. Да създават интегрирани документи съдържащи текст, графични изображения и таблици по зададени теми като използват информация получена по електронен път или чрез традиционни средства за обмен на информация.

4. Да съхраняват и отпечатват компютърни документи.

ЗАДАЧИ:

1. Да се формира положителна емоционална нагласа у учениците и познавателен интерес към работата с компютърни системи.

2. Да се изградят умения и навици за правилната употреба на компютърната техника.

3. Да усвоят определен алгоритъм на работа с компютърна система.

4. Да добият представа за възможностите и различните сфери на приложение на компютърните системи.

5. Да умеят да си поставят цели и да реализират собствени проекти като приемат активна и творческа роля при работата с компютър.

6. Да могат да използват компютъра в контекста на обичайни и специфични, характерни за възрастта, дейности.

7. Да се благоприятства развитието на познавателни умения: планиране и структуриране на дейността; търсене и използване на информация; вземане на решения чрез разнообразие от дейности, подходи и инструменти за разрешаване на проблеми от различни области и свободна експериментална работа, направлявана и подпомагана от учителя. (11, 2006)

ОСНОВНИ МОДУЛИ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

1. Овладяване на компютърната система

2. Информация и информационни дейности

3. Електронна комуникация

4. Информационна култура

Обучението се провежда 1 час седмично - общо 34 часа годишно.

Вземайки под внимание всичко казано до тук за изработването на учебната програма, знанията и уменията, които учениците са придобили до миналата учебна година ми даде основание да включа следните теми в моята учебна програма:

1.5 Проектната работа - средство за активиране на познавателната дейност на учениците

Познавателната дейност е основен вид човешка дейност, без която са невъзможни всички останали - трудовата, комуникативната, оценъчната, емоционално - игровата и други. Свързана с тях, изпитваща влиянието на всяка една от тези дейности, познавателната дейност се явява тяхна основа и предпоставка. Даже трудовата дейност, ако е целенасочена, се опира на знанията, т.е. на осъществената познавателна дейност и се съпровожда от нея.

Американски психолози са на мнение, че не всички ученици са в състояние да откриват самостоятелно различни проблеми. В действителност способността за виждане на проблемите, както и всяка друга творческа способност, не е еднаква у всички и подлежи на развитие. Редица изследователи сочат, че много ученици не са научени да задават въпроси. Липсата на такава практика води до това, че понякога 90 - 95 % от учениците въобще не поставят въпроси. По този начин не се развива, а се подтиска учението да се види проблемът - една от най - важните процесуални характеристики на творческата дейност.

Другата особеност на познавателната дейност представлява виждането на структурата на обекта, който предстои да бъде изучен. Същността на виждането на структурата на обекта се заключва в бързото, понякога мигновено обхващане на елементите на обекта и тяхното съотнасяне един с друг. Това предполага:

- умение да се комбинират по - рано известните начини за решение на проблема по нов начин;

умение да се създаде оригинален начин за решение, макар че са известни и други начини. (6, Гайтанджиева, 2000)

Творчеството по своята природа изисква оригиналност, умение човек да се откаже от стереотипите в дейността, в знанията, макар че без такива стереотипи като негова основа, то е невъзможно. Ето защо обучението, от една страна трябва да формира стереотипни знания, умения и навици, а от друга - да създава необходимата готовност ученикът да се откаже от тях при търсенето на други знания и начини за дейност, по - целесъобразни за дадения случай. Посочените характеристики представляват основа на опита за познавателна (творческа) дейност, усвояването на който служи като база за по - нататъшно саморазвитие. С други думи, само след овладяване на интелектуалните свойства, които тези особености предполагат, може да се осъществява тяхното по-нататъшно развитие до равнище, обусловено от природните предразположения и усърдието. Ако тези свойства не се формират в определена възраст, могат да се пропуснат богати възможности за развитие. В крайна сметка се очертават при равнища за усвояване на знанията и начините за дейност (уменията и навиците). Първото - на равнище на възприемането, осъзнаването (разбирането) и запомнянето. Второто - на равнището на приложението в стереотипни ситуации. Третото - на равнището на творческото приложение.

Между познавателната и учебната дейност съществуват много общи черти. При всяка от тях човек се стреми да придобие знания за предметите и явленията в природата и обществото, за сложните изменения в обществените отношения и за постиженията в човешкото мислене, за да ги използва в практиката като същевременно проявява творчество и развива своите способности. „Процесът, чрез който учащите се усвояват културно - историческия опит на човечеството, е преди всичко познавателен процес. Ето защо закономерностите на познанието се отнасят и за познанието, което учениците придобиват за природната и обществената действителност в учебния процес." (5, Бижков, 2001)

Взаимодействието между сетивното и логическото познание, благодарение на което се овладява и преобразува природата и обществената действителност, се отнася и за учебно - познавателната дейност. Тя като специфична познавателна дейност в основата си е творческа, творчески процес, който независимо от неговите разновидности, независимо за коя област се отнася, има основа, в която механизмът на въображението е определящ.

Познавателната дейност на учениците в учебния процес се развива съобразно законите на логиката и психологията на познанието. Съдържателната характеристика на познавателната дейност включва:

- научната информация, изучавана по различните учебни дисциплини, която представлява обект на познавателната дейност;

- взаимната връзка и обусловеност на процесите възприемане, осмисляне и обобщаване, затвърдяване и прилагане на знанията в практиката, като страни и етапи на учебно - познавателния процес;

- репродуктивна (възпроизвеждаща) и продуктивната (творческата) познавателна дейност. (1, Андреев, 1996)

Изясняването на специфичните особености на познавателната дейност на учениците от прогимназиален курс е необходимо поради факта, че практическото мислене стои в основата на всяко мислене и е предпоставка за развитието на словесното и символното мислене. В тази възраст практическото мислене допринася за развитие на умствените способности на учениците, благодарение на което се дава силен тласък за усъвършенстване на учебната дейност. При липса на такъв тласък, в една или друга степен се задържа развитието на интелектуалните способности.

Глава втора. Организация и методика на изследването

2.1 Организация на изследването

Изследването се проведе с дванайсет ученика от VII^а клас, при ОУ „Георги Бенковски" - град Бургас, които бяха разделени на четири групи. То беше насочено към създаването и изпробването на модел за организация на обучението по ЗП Информационни технологии - практическо приложение на проектното обучение, с цел активиране на познавателната дейност на учениците.

Учениците изучават ЗП - информационни технологии за трета година и са придобили следните знания и умения:

Знания и умения:

- Отнасят се внимателно и отговорно към компютъра, периферните устройства и носителите на информация.

- Разпознават и реагират по подходящ начин на съобщения, издавани и извеждани от приложения и/или операционната система.

- Създават, обработват и съхраняват графична, текстова и звукова информация и я комбинират.

- Използват компютърни програми за работа с текст, графика, звук, видео, таблици презентации и тяхното комбиниране.

- Използват основни услуги на Интернет чрез специализиран софтуер. Осъзнават значението на електронната комуникация за развитие на обществото.

- Знаят и където е възможно употребяват български термини при описание на дейностите, извършвани с компютърната система и компютърната мрежа.

- Познават и спазват правилата за безопасна работа с компютър и компютърна мрежа.

- Знаят основните начини за търсене, използване и обработване на информация при решаване на учебните задачи.

- Зачитат правото на интелектуалната собственост при използване на програми, файлове с данни и работа в компютърната мрежа.

- Имат представа за същността на компютърните вируси, възможностите за предпазване от тях и отстраняването им.

- Аргументират избора си на информационните средства при решаване на образователните задачи самостоятелно и в екип.

- Защитават и популяризират идеите си чрез разнообразни информационни средства, като спазват етичните норми. (19, 20, 21)

Учебният материал за часовете по ЗП - информационни технологии в седми клас, свързан с прилагането на методичните ми идеи за прилагане на проектната работа в часовете е насочен към работата по модула: „Работа по проект”. (25, 2006) Той може да бъде разпределен по следния начин:

2.2 Методика на изследването

ПРОЕКТ: ИЗГОТВЯНЕ НА УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 6 часа

ПРИЛОЖИМИ СТАНДАРТИ: ДОИ по ИТ за седми клас

ОСНОВНА ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ: ИТ

ИНТЕГРАТИВНИ ВРЪЗКИ:

o български език и литература;

o изобразително изкуство;

o музика;

o история и цивилизации;

o география и икономика;

o физическо възпитание и спорт;

o английски език.

ПЛАНИРАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЕКТ:

1. Избор на тематика

А) от един или няколко, изучавани предмета в училище

– Изисква добри познания по други учебни предмети или съвместна работа с учители по тези предмети

Б) от практически ситуации - спортен празник на училището, училищен вестник, празник на училището, ден на информационните технологии, безопасност на децата в Интернет, ден на Европа, музиката на XX век, световни футболни празненства, полезни и вредни за човека и природата химични процеси и др.

2. Формулиране на целите на обучение, които ще се постигнат при работата по проекта

А) Цели на обучението, свързани с усвояване на ИТ

Ученикът трябва да може да:

- Избира подходящ софтуер за решаване на дадена част от проекта;

- Прилага правилно знания и умения за форматиране на текстов документ;

- Използва правилно формули и функции в електронни таблици;

- Създава подходящи модели на таблични данни, необходими за представянето на проекта;

- Спазва основните правила за проектиране на презентация;

- Избира подходящи за темата дизайн, анимационни и звукови ефекти;

- Спазва авторските права и правилно цитира използвана информация от различни източници;

- Търси и намира информация в Интернет по зададен проблем.

Б) Цели на обучението, свързани с усвояване на умения за работа по проект:

Ученикът трябва да може да:

- Идентифицира основните етапи в разработването на един проект;

- Планира дейността си;

- Спазва поставените срокове;

- Работи съвместно с други членове на екипа;

- Оценява дейността на останалите членове на екипа;

- Прави самооценка на собствените си постижения;

- Участва в дискусиите по тематиката на проекта;

- Представя и защитава аргументирано собствени идеи и мнения;

- Представя проекта и резултатите от него пред публика прилага основните правила за представяне и поведение пред публика;

- Реагира адекватно на поставени въпроси по време на защита на проекта.

В) Цели на обучението свързани с проблематиката на проекта:

В настоящия проект учениците (в групи по четирима) ще:

- Публикуват училищен вестник, който да включва ученическо творчество - стихотворения, есета, снимки и рисунки;

- Изследват етичните въпроси, свързани с издателската дейност, авторското право, плагиатството и цензурата;

- Създават дизайна на вестника, акцентирайки върху композиционното разположение:

· Съставят и форматират документ или статия за вестник

· Изготвят „шапка” за заглавка на вестника и заглавия

· Вмъкват колони и графика

· Създават графика тип WordArt

· Рецензират и редактират текст

· По избор: Използват шаблон, редактират картини, правят дигитални снимки и ги форматират за вмъкване.

3. Планиране на времева рамка за осъществяване на работата по проект

- Определяне на задачите (Приложение № 1)

- Определяне времето за изпълнение на задачите

(Приложение № 1)

- Определяне на контролните точки и документите, които са необходими (Приложение № 2)

4. Планиране на групите от ученици, които ще работят по проекта

А) Определяне на брой участници в екип по даден проект

- Зависи от обема на проекта и евентуалните задачи за изпълнение;

- Може да бъде 1, 2 или повече (дори целия клас)

Б) Определяне на структурата на екипа

- Според интересите на учениците

- Варианти:

· Ученици с еднакви възможности

· Ученици с различни възможности

В) Определяне на ръководител на екипа:

- Възможности:

· Учителят определя ръководителя

· Учениците сами избират ръководител на екипа

5. Планиране на средствата за проверка и оценка на работата по проекта

А) Какво ще се проверява и оценява?

- Постигането на поставените цели на обучение;

- Спазването на графиците;

- Качеството на разработените продукти

Б) С какви средства ще се проверява и оценява?

- Текуща проверка (formative) - наблюдение, чек листове;

- Финална проверка и оценка - чек листове за оценка на създадените продукти, за работата на екипа, за представянето на проекта

- Оценка на порфолиото, създадено по проекта - чек листове

В) Определяне критериите и нивата, по които ще се проверява и оценява

- Вербално описание на нивата и критериите за оценяване

- Използване на Лайкертова скала с четен брой показатели, с цел ясно определяне на постигнатите резултати „под средното ниво” и ”над средното ниво”

- Използване на оценяване по възприетата у нас шестобална система (Приложения № 3, №4, №5, №6)

ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ:

- Компютри

- Достъп до Интернет и софтуер за работа с Интернет

- Инсталирани приложенията на Microsoft Office 2003

ЕТАПИ НА ПРОЕКТА:

Проекта включва три модула, всеки от които е с обща тема за изследване и цели на ученика:

МОДУЛ 1:

Цензуриране на свободата на изразяване

- Учениците проучват цензурата на медиите и правата на учениците - журналисти

- Учениците преглеждат и анализират съдържанието и формата на печатни и електронни бюлетини и новинарски списания

- Учениците решават кое си струва да се отрази

- Учениците разглеждат редакторски решения относно какво да се публикува

МОДУЛ 2:

Да бъдем етични журналисти

- Учениците разглеждат етичните въпроси и измеренията на журналистиката, включително плагиатството

- Учениците определят „аудиторията” за техния бюлетин

- Учениците взимат решения за ролите и отговорностите в рамките на всеки екип

- Учениците започват да създават съдържанието на бюлетина на своята група

- Учениците преглеждат основите на стила на публицистиката

- Учениците започват да изследват, пишат редактират и преработват своите статии за вестника

МОДУЛ 3:

Изготвяне на правно издържани, визуално привлекателни вестници

- Учениците научават за закона за интелектуалната собственост и авторското право

- Учениците планират и създават композиционното разположение, дизайна и графическото съдържание на своите вестници

- Учениците създават окончателната версия на вестника на своята група

МОДУЛ 1: ЦЕНЗУРИРАНЕ НА СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ

В модул 1 учениците проучват цензурата върху медиите, правата на учениците - журналисти. Те правят преглед на съдържанието на много и различни видове печатни и електронни материали като бюлетини, вестници и новинарски списания. Най-накрая учениците определят какво си струва да бъде отразено и изследват редакционни решения.

КОНТРОЛ И ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ

Изходни въпроси: Започва се обща дискусия с учениците за контролните механизми и цензурата върху медиите, като се задават следните въпроси:

- Как ви се отразява цензурата на медиите?

- Можете ли да дадете пресен пример за цензура?

- Съгласни ли сте с цензурата върху медиите?

- Трябва ли децата да бъдат „защитени" срещу определени видове медии?

- Докъде трябва да стига цензурата?

- По какви стандарти трябва да бъдат регламентирани медиите?

Един от основните проблеми, които се очертават в съвременното общество, свързани с цензурата на медиите, е въпросът за това дали е правилно журналистите да разискват и излагат публично непопулярни теми и разкриват проблеми, които някои смятат, че не трябва да бъдат разследвани или съобщавани. Принципът в една демокрация за невъзпрепятстваната личностна информация често се нарушава от тези, които смятат, че ролята на журналистите (работещи в печатните медии, телевизията и радиото) не трябва да дестабилизира социалната среда като противостои на статуквото и поставя под въпрос държавни или фирмени практики чрез своите журналистически произведения и разследвания. Като реакция на заплахите за цензура или риска да загубят работата си, много журналисти прибягват до едностранно отразяване на проблемите, отколкото да съобщават истината. (24, Симон, 2006)

Във всички аспекти на популярната култура и обществото съществуват много области от медиите, например игралното кино, видеофилмите, Интернет, книгите, видеоигрите, музиката, радиото, телевизията и рекламата, които са подложени на цензура. Всички са съгласни, че присъщите на популярната култура ценности оказват силно влияние върху обществото (и върху младежта). Много биха се аргументирали, че тези изрази на популярна култура трябва да се регламентират, да бъдат подотчетни и социално отговорни пред ценностите на обществото. Затова се приемат закони и се полагат усилия за цензуриране на разпространението на информация чрез Интернет филтри, възрастови ограничения за телевизионни предавания и филми, и други закони, касаещи „неприличността”. Това са само няколко примера за видовете контролни механизми, налагани на медиите, от общностите и обществото.

За целта в настоящия модул, учениците накратко ще разгледат основните гарантирани права и как цезурата върху медиите и контролът върху информацията противоречат на тези права.

Член 19 на Всеобщата декларация за човешките права защитава основните права на „свобода и изразяване” (29):

„Всеки има право на свобода на мнението и изразяването; това право включва свободата за отстояване на мнение без външна намеса и търсене, получаване и разгласяване на информация и идеи чрез всякакви медии, независимо от границите между държавите”.

Всеобща декларация за човешките права http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20udhr.html

Тази Интернет страница предоставя цялата декларация за правата на различни езици. Аналогично, Международният пакт за граждански и политически права на Организацията на обединените нации съдържа подобни гаранции, също и в Член. 19:

1. Всеки има правото да отстоява мнението си без външна намеса.

2. Всеки има правото на свобода на изразяването; това право включва правото да търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв характер, независимо от границите между държавите, както устно, така и писмено или печатно, под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други медии по негов избор.

Международен пакт за граждански и политически права на Организацията на обединените нации, http://www.unhcr.bg/bglaw/17.pdf

Упражнение 1.1: Обсъждане на цензурата на медиите и свободата на изразяване

На учениците по групи е възложено да обсъдят въпросите по-долу. След това, всяка група резюмира мненията на членовете на групата и има готовност да го представи пред класа.

- Какво означават за вас тези формулировки, касаещи човешките права, и „свободната преса”? необходими ли са те в съвременното общество?

- Смятате ли, че хората имат право да знаят всичко за това какво се случва в обществото, в което живеят?

- Кой трябва да решава какво е допустимо да знаят или преживеят членовете на общността?

- Трябва ли да има различни стандарти или насоки за младежи или деца спрямо тези за възрастни? Защо? Кой трябва да определя тези насоки?

- Необходими ли са такива предпазни мерки или са твърде строги? Ами ако тези предпазни мерки не бяха гарантирани?

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЕСТНИЦИТЕ

На учениците е възложено да разгледат бюлетини, вестници и новинарски списания в Интернет. Също така са осигурени и различни печатни бюлетини, които учениците разглеждат по групи. Учениците обсъждат въпросите по-долу, докато разглеждат източниците:

- Каква е целта на всеки бюлетин или новинарско списание?

- Коя е целевата аудитория?

- Какъв вид информация се представя обикновено?

- Какви елементи на дизайна и композиционното разположение се използват, за да се създаде визуално привлекателен продукт?

Макар и това да е по желание, учениците се насърчават да разглеждат национални и местни новинарски предавания по ефирна или кабелна телевизия.

Упражнение 1.2: Представяне на вестниците

Всеки екип избера и разглежда различни печатни и електронни версии на бюлетини, вестници и новинарски списания от списъка с препоръчителни страници (вж. по-долу). Те предварително разглеждат

2-3 страници, чиито адреси са изнесени по-долу, и си избират по една от всеки раздел, за да попълнят таблицата.

Страници на електронни бюлетини, електронни вестници, новинарски списания, печатни бюлетини или разпечатки на електронни бюлетини:

По-долу има примерни страници на електронни вестници и новинарски списания, които екипите изследват. Всяка група накратко разглежда две или три хипервръзки във всяка страница и си избира една, която да анализира.

Български периодични издания

http://vestnici.start.bg

Предоставя връзки към вестници и списания с различна периодичност.

СТАТИИ С НОВИНАРСКИ КАЧЕСТВА

След като ученическите екипи са обсъдили свободата на пресата, цензурата на медиите и са разгледали и анализирали различни видове новинарски медии, те разглеждат въпроса с новинарските качества.

Ученическите екипи разглеждат няколко статии от един и същ подбор на електронни и печатни бюлетини и вестници, и след това обсъждат какво прави всяка от статиите „достойна за публикация”.

Учениците обсъждат въпросите по-долу, когато си избират статия. Екипите трябва да са подготвени да споделят с класа:

- Защо това събитие или проблем са важни или не?

- Кого касае или кой се интересува от събитието или проблема?

- Какви ще бъдат реакциите на читателите?

- Тази статия ще подпомогне ли читателите да взимат правилни решения след прочитането и?

Упражнение 1.3: Дефинирайте „достойна за публикация новинарска статия”

Учениците са подготвили своя дефиниция на „достойна за публикация новинарска статия” и са подготвени да предоставят поне един пример от избраните от тях ресурси. Например:

За екипа „достойна за публикация новинарска статия” означава:

· Статия 1 - Заглавие на статията и резюме в едно изречение:

· Опишете какво прави тази статия „достойна за публикация новинарска статия”

· Статия 2 - Заглавие на статията и резюме в едно изречение:

· Опишете какво прави тази статия „достойна за публикация новинарска статия”

РЕДАКЦИОННИ РЕШЕНИЯ

Всеки екип приема ролята на редактор на вестник, който решава каква информация да се съобщи и каква информация да се задържи в поредица от предстоящи новинарски истории. Напомня се на учениците, че няма правилни или погрешни отговори, те стигат до споразумение в рамките на всяка от групите, и съобщават за своето решение на останалите екипи.

Обсъждат се следните въпроси:

- Каква е ролята на един вестник?

- Каква е ролята на редактор във вестника?

- Трябва ли винаги да се казва цялата истина?

- При какви обстоятелства правото на обществото да узнае дадена информация влиза в конфликт с правото на индивидуалната неприкосновеност?

Упражнение 1.4: Ролева игра с редакционни решения: Ти си редактора

Всеки екип разглежда по един казус и взема редакционно решение за това дали да публикува информацията или не. Учениците си записват:

- Номерът на казуса

- Решението на екипа

- Разсъжденията на екипа

След като екипите са записали своите решения, разглеждат редакционни решения, които са били взети от професионалния екип на вестника и обсъждат техните реакции.

Упражнение 1.5: Трябва ли свободата на изразяване да бъде контролирана или цензурирана?

Учениците преразглеждат началния въпрос на Модул 1 и правят своите отзиви.

Трябва ли свободата на изразяване да бъде контролирана или цензурирана?

МОДУЛ 2: ДА БЪДЕМ ЕТИЧНИ ЖУРНАЛИСТИ

В Модул 2 се обсъжда плагиатството и журналистическата етика. Учениците планират съдържанието на своите статии за вестници. След това започват да пишат и редактират своите новинарски статии.

НЕЕТИЧНА ЖУРНАСТИЧЕСКА ПРАКТИКА

Учениците може да не са информирани за това какво означава „етика” или „етично”. Обяснява им се с език, който те да разберат, че терминът етика се отнася за правилата или стандартите, ръководещи поведението на даден човек или представители на дадена професия (напр. репортери или журналисти).

Почти всички решения, взети от журналисти, имат етическо измерение. Свободната преса свободата на изразяване са от съществено значение за демокрацията, но само ако тази преса е справедлива, авторитетна, отговорна и етична.

Пред учениците се акцентира, че всяко от журналистическите решения по-долу има етични измерения:

- Какво трябва да се съобщава?

- Как да се сдобиват с информация?

- Как да се представя информацията и на кого?

- Трябва ли да се публикуват материали, които са особено нагледни или открити?

- Кой (не) трябва да бъде интервюиран?

- Кой (не) трябва да бъде цитиран?

- Какво да се включи и какво - не?

- Доколко да се разкрива пред интервюирания реалната цел на интервюто?

Учениците се запознават със съдържанието на действащия в момента у нас Етичен кодекс на българските медии на адрес (31)

Професионалната почтеност, честност, справедливост и смелост са споменати като някои от качествата, които журналистите трябва да търсят при събиране, съобщаване и интерпретиране на информация. Асоциацията също така препоръчва различни действия, които един съвестен журналист трябва да предприеме, за да „търси истината и да я съобщи”:

- Проверете точността на информацията от всички източници и отделете нужното внимание, за да избегнете неумишлените грешки. Преднамереното изкривяване не е допустимо в никакъв случай.

- Старателно издирвайте обектите на новинарските очерци, за да им дадете възможността да отговорят на всички обвинения за извършени от тях неправомерни действия.

- Посочете източниците, когато това е възможно. Обществото има право на възможно най-много информация за надеждността на източниците.

Неверни цитирания, преувеличени заглавия, подвеждащи репортажи и непотвърдени разкази са някои от примерите за неправилни журналистически репортажи.

Като прохождащи журналисти, учениците свързват тези журналистически кодекси, принципи и практики със събирането на информация и съобщаването и, които им предстоят по време на изготвянето на техния бюлетин.

ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ РИСКОВЕ ЗА ЖУЛНАЛИСТА: ПЛАГИАТСТВОТО

Акцентира се върху това, че един от основните рискове, пред който се изправят както журналистите, така и учениците, е плагиатството. Нарушаването на правата на интелектуалната собственост се дефинира като присвояване на текста, графичното представяне на идеите на друг човек и представянето им като собствени (т.е. без надлежно посочване на авторството или изразяване на официална благодарност).

При изобилните ресурси на информация в Интернет учениците често се изправят пред изкушението да „копират и залепят" проучванията на други хора в своите писмени работа, без да предоставят подобаващо цитиране. Изкушенията не спират дотук, защото съществуват буквално дузини страници, които рекламират факта, че предоставят писмени есета и реферати по много теми.

Упражнение 2.1: Неетично журналистическо плагиатство

Учениците обсъждат въпросите по-долу и споделят с целия клас:

- Можете ли да дадете примери за безотговорна или неетична журналистика?

- Плагиатството значим проблем ли е във вашето учебно заведение?

- Как вашето учено заведение са справя с проблема плагиатство?

- Какви са били последствията за ученици, хванати в плагиатство?

ПланИРАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВЕСТНИКА:

Цел и аудитория на вестника

Ученическите екипи започват да планират и определят съдържанието на своите вестници, като първо разглеждат крайната си цел и целевата аудитория. Успешните вестници разказват на аудиторията това, което тя желае да узнае, а не това, за което на вас ви се пише.

Упражнение 2.2: Цел и аудитория на вестника

Екипите за изготвяне на вестника решават:

Каква е целта на вестника на екипа?

Коя е целевата аудитория за вестника на екипа?

Екипите попълват таблица с видовете информация, която тяхната целева аудитория би намерила за най-полезна и интересна.

Съдържание на вестника

Именно в този раздел учениците започват да научават какво се помества във вестника. Използва се представянето във формат PowerPoint, за да се предоставят подробни материали на учениците.

За целите на планирането вестникът на всеки екип включва следното:

А) Четири новинарски статии, които акцентират или се съсредоточават върху местни новини, събития, спорт или проблеми, касаещи училището. Всеки ученик отговаря за една от четирите статии, които трябва да бъдат включени във вестника на съответния екип. На този етап учениците се запознават накратко с някои от различните видове статии, измежду които те може да си изберат да пишат, използвайки подходящ журналистически стил:

- Новинарски репортаж: статия, която представлява кратко резюме, описание или разказ за новина

- Новинарско интервю: резюме, написано след провеждане на интервю (с предварително подготвен списък с 20 въпроса)

- Разследващ репортаж: включва проучване на значим въпрос, касаещ аудиторията, и използването на данните (от различни източници, включително интервюта чрез електронни и печатни медии) за изготвянето на репортаж

- Статия по повод на проява или реч: написва се след изслушване на реч, пресконференция или друга обществена проява. Този вид статия обикновено включва встъпителна информация за оратора/събитието и въздействието на речта или събитието

Всеки екип започва с мозъчен щурм на идеи за теми - избрани за тези четири статии във всеки вестник.

Б) Поне два допълнителни очерка от интерес за целевата аудитория също са включени във вестниците на всеки екип. Очерците обикновено са посветени на тема, избрана от автора, но все пак са насочени към интереса на аудиторията.

Учениците работят по двойки при написването на очерците. Включват компоненти от изброените по-долу:

- Колонка за съвети

- Редакционна статия

- Писмо до редактора

- Реклами

- Комикси

- Местни прояви

- Изкуство/Развлечение

- Рецензия на филм

- Календар

- Обяви

- Проучване на общественото мнение

- Практически съвети относно продукт или услуга

- Диаграми

- Туристическа информация

- Прогноза за времето

- Лични профили

Учениците разбират, че всеки от разделите на вестниците изисква различен стил на писане.

Упражнение 2.3: Насоки за планиране на вестника

Учениците планират и вземат решения за ролите и отговорностите на всеки член от екипа, както и темите и съдържанието на всеки от вестниците.

Учениците попълват таблицата и планират съдържанието на своите вестници. Те правят мозъчен щурм за определяне на четири новинарски статии, които екипът включва в своя вестник:

След това учениците правят мозъчен щурм за определяне на поне два допълнителни очерка, които са от интерес за целевата аудитория. Учениците работят по двойки при писането на очерци и включат кои да са от изброените по-горе компоненти. (колонка за съвети…)

ОСНОВИ НА ПУБЛИЦИСТИКАТА

Сучениците се обсъждат характерните особености на публицистиката. Те анализират новинарските статии и репортажи и се опитват да разпознаят главните технически и структурни елементи на издържаната публицистика:

- Новинарските репортажи са обективни с един център или тема

- Пише се ясно, добре организирано, кратко и по същество

- Пише се в трето лице

- Личните имена трябва да са изписани правилно, както и да няма други правописни, пунктуационни и граматически грешки

- Фактическа точност

- Използват се кратки изречения

- Заглавката на вестника или заглавието на статията трябва да привличат вниманието

- Трябва да се включат подходящи източници или цитати

- Включват се преки цитати на свидетели или замесени

- Избягвайте многословни абзаци

- Встъпителният абзац, често пъти е едно дълго изречение, което резюмира фактите в статията, обикновено е първият абзац. Той трябва да отговаря на петте К-та и З-то (Кой? Какво? Къде? Как? и Защо?) и да определя структурата на останалата част от историята. Той трябва да зариби читателите да прочетат и останалата част от статията.

ПРОУЧВАНЕ И ПИСАНЕ

Учениците започват проучване на темите които те са избрали, за статиите си във вестника. Учениците използват различни източници при проучване на дадена новинарска история, Интернет (предоставят се подходящи насоки и информация), библиотеки и интервюта.

Интервюирането на източници или свидетели е безценен начин за сдобиване с информация от първа ръка. Това е особено важно умение, което те развиват и изучават - интервюират хора и включват тази информация в писмен материал.

Полезни съвети при интервюта:

- Бъдете подготвени - проучете предмета или темата преди интервюто

- Предварително си напишете поне 20 въпроса, които да зададете

- Уредете си среща, бъдете навреме и подходящо облечени

- Не забравяйте да си вземете лист и химикал

- Представете се и кажете нещо за това къде ще се появи статията въз основа на интервюто

- Поддържайте добър зрителен контакт със събеседника и говорете ясно

- Два пъти проверете датите и правилното изписване на имената

- Задавайте въпроси от отворен тип (сведете до минимум броя на въпросите, на които може да се отговори само с едно „Да ” или „Не”), които позволяват на събеседника да предостави повече информация

- Не задавайте въпроси с негативна езикова конструкция

- Не обещавайте какво ще бъде отпечатано

- Използвайте система за водене на бележки

- Записвайте си само важните подробности

- Използвайте съкращения

- Ако планирате да направите магнетофонен запис на интервюто, първо попитай интервюирания!

РЕДАКТИРАНЕ И ПРЕРАБОТВАНЕ

Редактирането и преработването на всички новини и очерци е съществена, но отнема доста време за всеки от екипите. Учениците редактират и рецензират взаимно работите си и предлагат начини, по които историите или очерците да бъдат подобрени. Учениците използват инструментите за преглед в Word, и проследяват своите предложени редакции.

МОДУЛ 3: ИЗГОТВЯНЕ НА ПРАВНО ИЗДЪРЖАНИ, ВИЗУАЛНО ПРИВЛЕКАТЕЛНИ ВЕСТНИЦИ

В Модул 3 учениците изготвят самите вестници. Учениците започват с обзор на въпросите, касаещи авторските права. След това те избират композиционното разположение, дизайна и графиката за своите вестници. Крайният продукт на учениците е печатният вариант на техния вестник.

ПРОБЛЕМИ НА ИНТЕЛЕКТУЛНАТА СОБСТВЕНОСТ И АВТОРСКОТО ПРАВО

Обсъждат се проблемите, свързани с интелектуалната собственост и авторското право с учениците преди да изготвят вестниците си. Макар, че законите са различни за различните страни, законодателството, касаещо авторското право, е в основната си част едно и също, независимо дали материалите включват думи, картини, фирми, музика и софтуер. Учениците отговорят на въпросите във викторината за авторското право.

Упражнение 3.1: Участвайте в анкетата - колко знаете за авторското право?

След като отговорят на въпросите, свързани с авторското право, учениците проверяват правилността на отговорите си и след това описват какво са научили за авторското право в резултат на участието си в анкетата.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМПОЗИЦИОННОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ, ДИЗАЙНА И ГРАФИКАТА

Всеки определя композиционното разположение и дизайна за техния вестник, чрез създаване на шаблон в Word 2003. Екипите създават добре проектирано, визуално привлекателно композиционно разположение, което привлича читателите. Една снимка или графика се включват във всяка страница за привличане на интереса. Страниците трябва да са леко различни, за да предлагат разнообразие.

Всеки екип взима решения относно композиционното разположение и дизайна имайки предвид включването на следното в техните вестници:

- Съдържание на заглавката или „шапката”: име на вестника, лого, дата; може също така да се включат и името на училището, адрес, телефон, адрес за електронна поща, броя на изданието

- Оформление на колонките: вземат решение дали колоните да бъдат две или три

- Стил на заглавията: привличащи вниманието изрази, които предизвикват интереса на читателите към историята

- Стил на реда с името на автора: авторски

- Форматиране на снимки или графика: всички снимки или графики трябва да бъдат поставени така, че текстът да бъде разположен около изображенията вмъкнати между два блока текст

- Номерация на страниците: определят местоположението и формата

- Стил на подписите под илюстрациите (или надписите): описание на снимките или другите изображения

- Избор на фамилия шрифтове: използват лесна за четене фамилия шрифт (обикновено sans-serif, например Arial,Times New Roman и др.), макар разновидности на една и съща фамилия шрифтове (различен размер или стил да може да се използва за различните заглавия)

- Композиционно разположение и дизайн: по-голямата част от пространството на страницата трябва да бъде запълнено. Все пак, трябва да има и подходящо количество бяло пространство, така че да не се получи вестник, който да е твърде претрупан.

- Упражнение 3.3: Планиране на композиционното разположение и елементите на дизайна

Учениците (по екипи за изработване на вестници) вземат решения относно следните елементи на композиционното разположение и дизайна за своите вестници, като попълват следната таблица:

ИЗГОТВЯНЕ НА ВЕСТНИКА

Сега вече учениците са готови да изготвят своите вестници. Учениците използват шаблона, който те са създали, и вмъкват всички новини и очерци, всички снимки и графики. Редакторът „Композиционно разположение и дизайн” помага на всеки член от екипа при последните етапи от изготвянето.

Упражнение 3.4: Изготвяне на вестника

Ето и четирите последни стъпки при изготвянето на вестниците:

- Учениците преобразуват статиите така, че да отговарят на стила и форматирането, избрани за техния вестник

- Учениците изработват вестник - „манекен”, използвайки обикновен вестник, ножици и лепило

- Учениците вмъкват форматираните статии в композиционното разположение на техния вестник

- Учениците записват окончателния вариант на вестника като документ, създаден с приложението Word, и разпечатват екземпляр, който класа да разгледа

Упражнение 3.5: Обобщаващ въпрос

За да завърши този проект, учениците мислят дали техния вестник отразява стойностите на аудиторията, за които те пишат. Може би въпросът трябва да се формулира така:

„Как вестникът на вашия екип отразява стойностите на вашето училище? ” (27)

ОЦЕНЯВАНЕ:

Оценяването на проектите се извършва по критерии посочени в индивидуална карта за оценка (Приложения № 11, №12, №13). Учителят оценява както готовия продукт, така и процесът на работа на групата, като се стреми оценката да бъде обективна, аргументирана и обоснована.

Глава трета. Анализ на резултатите

3.1 Анализ и оценка на резултатите

За да се установи дали е възможна реализацията на предложения от мен експериментален модел за практическо приложение на проектното обучение в часовете по ЗП информационни технологии в седми клас, проведох анкета между колеги преподаващи информационни технологии в прогимназиален курс.

Това е един начин за установяване надеждността и функционалността на предложените задачи - чрез така наречената Експертна оценка . Разработеният експериментален модел представих на екип от експерти. Поисках мнението на четирима колеги. Те са преподаватели по информационни технологии среден курс. Предварително им поставих срок от 10 дни, в който да направят оценката си. Така дадох възможност на всеки от тях, да обмисли добре отговорите си и да изкаже мнения и предложения, ако има такива.

Картата за експертна оценка цели да отговори на въпроса, дали предложените типове задачи са подходящи за реализацията на целта и задачите, които съм си поставила в настоящата разработка.

След запознаване с материалната база и естеството на задачите от разработения модел, учителите попълниха картата и отговориха на въпросите с да /не. При обработка на дадените отговори се получиха следните обобщени резултати, които са представени във вид на таблица. (Приложение № 10)

В последната колона се намира коефициента на валидност наЛоши. Той е изчислен за всеки от поставените въпроси. Стойността на този коефициент варира от:

(-1) - когато нито един от експертите не е дал положителна оценка на съответния въпрос;

(0) - когато 50% от експертите отговарят положително;

(1) - когато всички отговарят положително.

Оценката на предложения тест или набор от задачи се приема за положителна, ако коефициентът на Лоши е по-голям или равен на 0,68

(Кл0,68).

Коефициентът на Лоши се определя по формулата:

CVR = , където n e броят на всички експерти, k е

броят на експертите одобрили задачите.

Във тази формула k показва броя на експертите, които са отговорили положително на въпросите, а n - броят на всички експерти, участвали в експертната оценка.

За по-голяма надеждност се определя средноаритметичния коефициент на Лоши.

Получената стойност на средноаритметичният коефициент на Лоши е: 0,75.

Този резултат показва, че предложеният експериментален модел от идеи за практическо приложение на проектното обучение е приложим в часовете по ЗП - информационни технологии в седми клас и е подходящ за осъществяване на целите, които съм си поставила.

По първия критерий степен на усвояване на знанията за работа с програмите на Microsoft Office - MS Word, MS Excel, MS PowerPoint; Internet Explorer, Paint тенденцията се засилва към повишаване на степента на усвояване на знанията от учениците за възможностите на изучените програми; отделните инструменти и тяхното предназначение; умението им да определят последователността от действия при създаване на проект.

По втория, третия и четвъртия критерий, а именно: Точност при изпълнение на поставените задачи, Екипност, Време за изпълнение на поставените задачи анализът от резултатите от картите за оценяване на проектите показва, че учениците са се справили много добре по всички критерии, с изключение на третия Екипност . Една от причините за това е недостатъчно изграденото чувство на сътрудничество и толерантност у някой от учениците и липсата на опит, който имат при работа в екип.

Резултатите от картите за оценяване на работата по екипи са както следва:

Екип 1 - Много добър (4.57); (Приложения № 11)

Екип 2 - Много добър (4.85); (Приложения № 12)

Екип 3 - Много добър (4.71); (Приложения № 13)

Указание за оценяване

В самия край на проекта проведох анкета с учениците (Приложение № 14) с която целях да получа обратна връзка за това какво е затруднило учениците в това ново начинание, кое е било най-интересното и вълнуващото, как да бъдат сформирани нови. Всичко това би улеснило работа по един нов проект, в който да бъдат интегрирани информационните технологии в средния курс, защото интегративността е предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците.

В този смисъл интегрирането на информационните технологии в обучението по даден учебен предмет и използването на проектния метод на обучение създават възможност за обогатяване на комплексите от представи и понятия и съдействат за активно учене.

Изводи

Системните наблюдения, непосредствената работа на учениците от групите по ЗП - Информационни технологии в седми клас на ОУ „Георги Бенковски" - град Бургас, резултатите от проведените тестове, анкети, оценъчни карти и експертната оценка ми дават основание да направя следните изводи:

1. Методът на проектите е среда, организирана около ученето, а не преподаването, даваща възможност за индивидуална изява на всеки ученик, според неговите знания, умения и ценности. Среда, в която се създават индивидуални знания, а не се копират знания на другите. Информационните технологии от своя страна дават възможност на учениците да използват различни подходи и технологии като средство за планиране, развитие и представяне на проектите.

2. Представеният от мен експериментален модел за практическо приложение на проектното обучение в часовете по информационни технологии в седми клас, предлагат добра възможност за използване на проектният метод в часовете по информационни технологии в средното училище.

3. Използването на проектния метод дава възможност на учениците да планират, прогнозират, проектират и сами да осъществяват своите планове, което съдейства за развитие на познавателните интереси.

4. Проектният метод мотивира учениците, чрез ангажирането им в процеса на собствено учене, преследване на собствените им познавателни интереси и вземане на самостоятелни решения. Чрез познавателната активност те преодоляват трудността, разрешават определена задача и получават ново знание от типа ноу-хау.

5. Обучението чрез проектния метод стимулира взаимодействието сред учениците, формира комуникативни учения и умения за работа в екип, сътрудничество и толерантност към позициите на другите.

Заключение

Образованието играе фундаментална роля за съществуването и развитието на съвременното общество. То осигурява развитие на младото поколение, приобщава го към социално - целесъобразна форма на поведение към знания, ценности и методи за познание и действия. Ако образователната система не може да обезпечи необходимото качество на подготовка, то това поставя под съмнение ефективността на образованието като цяло.

Ето защо в последните години се заговори за едно ново образование, персонализирано и гъвкаво, в което старите унифицирани училищни методи отстъпват място на по-ефективните стратегии на обучение.

Методът на проектите излиза извън рамката на традиционното училищно образование. Той е фокусиран към подпомагане процеса на израстване и преход на учениците, към преминаване от търсене на опора в средата към намиране на опора в себе си, ученикът да открие, че той може много повече отколкото си мисли. Използването на метода на проектите в обучението дава възможност учениците от пасивни слушатели, които приемат безкритично учебния материал да се превърнат в активно пресъздаващи и творчески представящи се личности.

Новото време поставя много предизвикателства пред образователната ни система. Икономиката изисква от нея гъвкавост и за да може и да бъде постигната тази гъвкавост и адаптивност преди всичко е необходимо синхронизиране на резултатите на българското образование с резултатите на развитите европейски държави.

В системата на образованието средното училище заема особено важно място. То бързо се ориентира към изискванията на бъдещето, отчитайки динамиката на познавателните и личностните характеристики на своите възпитаници в контекста на обучението.

Литература

1. Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика.С., 1996

2. Андреев, М. Интегративни тенденции в обучението.С., Просвета, 1986, стр.26-29, 35-37, 41, 63, 67, 113

3. Атанасова, Н. Интерактивните методи на обучение като иновация в българското образователно пространство - исторически корени. Образование и квалификация, 2008, 2, 29-37

4. Бижков, Г. Дипломната работа, не е лесна работа, но с компютър и интернет.С. Ун. изд. „Св. Кл. Охридски”, 2002

5. Бижков, Г. Реформаторска педагогика. История и съвременност.С., 2001

6. Гайтанджиева, Р. Използване на интерактивни техники в стратегията на квалифициращото обучение с учителите по география. Образование и квалификация, 2000, 3, 42-57

7. Георгиева, В. Методика и организация на работата по проекти. Обучаваща програма. Педагогика, 2006

8. Георгиева, Г. Реализирането на интерактивен учебен процес - предизвикателства, трудности и митове. Педагогика, 2008, 4

9. Георгиева, Н. и к-в, Учителите за новата учебна документация, Аз. Буки, 2005, 5, 12

10. Делинешева, М. Методът на проектите за мотивиране на учениците за учебно-познавателна дейност в обучението по физика. Педагогика, 2006

11. ДОИ по ИТ , МОН, 2006

12. Дойков, Д. Иновационни проекти в областта на проектното, практическото и проблемно - ориентираното обучение.

13. Еко, У. Как се пише дипломна работа.С., 1999

14. Иванов, И. Интерактивни методи на обучение

15. Костова, З. Как да учим успешно. Иновации в обучението, Педагог 6, 1

16. Кръстева, С. Отношение на учителите към иновациите в средното образование. Педагогика, 2007, 8

17. Марулевска, К. Активизиране на синергетичния потенциал на метода на проектите в условията на класно-урочната система. Педагогика, 2008, 2, 3-10

18. Мирчева, Ил. Проектното обучение - мост между традицията и иновацията. Начално образование, 2007, №1, 7-17

19. Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища, МОН, 2005

20. Национална програма за модернизация на българското образование (2005-2010г.)

21. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015г.)

22. Недкова, А. Учебната работа в екип - фактор за формиране на професионална компетентност в колежанското образование. Педагогика, 2007, 5

23. Ранев, Ал. Личностно - професионален профил на учителя като мениджър на иновационни дейности. Педагогика, 2008, 4

24. Симон, П. Практически наръчник за работа по проекти. Варна, Бит и техника, 2006

25. Учебна програма по ИТ за ЗИП V-VIII клас, МОН, 2006

26. Шрайер, Х. Какво е проект?, Начално образование, 2007, 1

27. Използване на Microsoft Office 2003 с образователна цел. Проекти 5 - 8 клас. Проекти 9 - 12 клас, http://www.teacher.bg/

28. Метод проектов, http://distant.ioso.ru/

29. Всеобща декларация за човешките права, http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20udhr.html

30. Международен пакт за граждански и политически права на Организацията на обединените нации, http://www.unhcr.bg/bglaw/17.pdf

Приложения

Приложение №1

ПЛАНИРАНЕ НА ВРЕМЕВА РАМКА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА РАБОТАТА ПО ПРОЕКТ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАДАЧИТЕ И ВРЕМЕВА РАМКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Приложение №2

ПЛАНИРАНЕ НА ВРЕМЕВА РАМКА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА РАБОТАТА ПО ПРОЕКТ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ И НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ

Приложение №3

ПЛАНИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА РАБОТАТА ПО ПРОЕКТА ОЦЕНЯВАНЕ НА НИВАТА НА ИЗОПОЛЗВАНЕ НА ИТ (Oregon Educational Technology Consortium)

Приложение №4

ПЛАНИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА РАБОТАТА ПО ПРОЕКТА ОЦЕНКА И САМООЦЕНКА НА ПОСТИГНАТИТЕ ЦЕЛИ

Приложение №5

ПЛАНИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА РАБОТАТА ПО ПРОЕКТА ОЦЕНКА НА ПОСТИГНАТИТЕ ЦЕЛИ ОТНОСНО УМЕНИЯ ЗА РАБОТА ПО ПРОЕКТ

Приложение №6

ПЛАНИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА РАБОТАТА ПО ПРОЕКТА ОЦЕНКА И САМООЦЕНКАНА РАЗРАБОТЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ

Приложение №7

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПРИ РАБОТА ПО ПРОЕКТ ПО ИТ СЪЗДАВАНЕ НА План ЗА РАБОТА

Приложение №8

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПРИ РАБОТА ПО ПРОЕКТ ПО ИТ СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕВИ ГРАФИК ЗА РАБОТА

Приложение №9

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПРИ РАБОТА ПО ПРОЕКТ ПО ИТ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ

Приложение №10

ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОЦЕНКАТА НА ЕКСПЕРТИТЕ

Приложение №11

Карта за оценка

Екип 1: Иван, Цанко, Стоян, Габриела

Приложение №12

Карта за оценка

Екип 2: Дениса, Георги, Николай, Пламен

Приложение №13

Карта за оценка

Екип 3: Мария, Ралица, Виктория, Виолета

Приложение №14

АНКЕТА

1. Ако бях участник, какво бих мислил в момента?

2. Как бих отговорил на всеки от въпросите в оценъчната карта?

3. Работих ли достатъчно отблизо със съучениците си в групата, за да осигуря протичането на проекта в съответствие с плана.

4. Осигурих ли всички необходими материали?

5. Имаше ли някакви технически проблеми. Ако да, как биха били избегнати следващия път?

6. Изпълнявахме ли задачите и достигнахме ли целите, които обсъждахме в началото на проекта?

7. Взаимодействаха ли добре учениците по между си?

8. Имаше ли нещо, което бих искал да избегна, но не го помислих преди да е твърде късно?

9. Можеше ли да направя нещо, така че проекта да стане по-ефективен?

10. Какво направих, за да стане възможно използването на материалите след проекта?